ЛОБОДА: Здръж си новия живот, който искаш да ни дадеш. Задръж си и стъклото, Кралю на Враните.  Веднага щом се качите на корабите му, ще ви пререже гърлата и ще хвърли телата ви на дъното на Треперещото Море.  Това е нашият враг!  Това винаги е бил нашият враг! 

Лобода излиза от заслона. Много от диваците го следват.

КАРСИ: Как само мразя Тен.

Тормунд кима.

 

Лобода потрепери.  Това беше видение за последния му ден като жив човек.  Отвъдното за племето Тен беше дървета и животни, скали и реки -  екосистема, която като никога функционираше чудесно.  Биотичните и небиотичните компоненти  бяха свързани в добре организиран кръговрат на вещества и енергия.  Възстановяването след временни нарушения беше лесно и бързо.  Отвъдното харесваше на Лобода.  Защо трябваше да вижда последния си ден отново? В света с нарушени екологични процеси... в който Белите Бродници искаха да избият всеки друг живот… 

 

Снежна буря предизвикана от Белите Бродници.  Вятър и сняг се стелят от съседните скали.  

ЛОБОДА: Затворете вратите.

Още вой от далечината. Диваци от другата страна на оградата се спускат към нея. 

ЛОБОДА: Затворете вратите!

Мъже се втурват да затварят вратите.

 

Тен често кръщават децата си на растения.  Смята се, че дете с името на първичен продуцент наследява изумителните еволюционни умения на растенията. Лобода беше кръстен на Atriplex hortensis.  Неговият фотосинтетично активен покровител го дари с метаболитна ефективност, височина и сила.  Докато беше жив, Лобода никога не страдаше от ниски нива на калций и желязо. Производството на червени кръвни клетки и наситеността с кислород на тялото му бяха перфектни.  

 

Лобода се приближава към вратите с брадва в ръка и поглежда през малка дупка.  В далечината се чува отшумяващ писък, един мъртвец се спуска към дупката във вратите.

ЛОБОДА: Пригответе стрелите!

Мъртъвците дерат по дървената ограда.  Изстрелват се стрели срещу тях.  Ръка на мъртвец се провира през вратата.  Лобода я посича с брадвата.

 

Лобода погледна отново към живото си аз с брадвата. „Ух, силен съм,“ помисли си той, „погледни тези ръце.“  Противно на разпространеното схващане, Тен не ядат хора за ежедневна прехрана.  Те вярват, че консумирането на растения витализира духа.   Хора хапват само чат-пат.   В живота както и в отвъдното Лобода много обичаше салата. Целината беше за него особен наркотик, караше го да се чувства като бог.  

 

Мъртвец се опитва да пропълзи под вратите.  Стрели летят към мъртъвците, които се опитват да прескочат оградата.  Повечето уцелват. Мъртвецът все повече напредва под вратите.  Меч пробива оградата близо до Лобода.  Той го отбягва, вижда мъртвецa пълзящ под вратите и му смачква главата с крак.  

 

И тогава боят изведнъж спря.  Някои мъртъвци вече седяха на земята, за да си поемат дъх.  Имаше камера предпазена с покривало за дъжд.  Диалогът се разби на много разговори, някои на странни европейски езици.  Живият Лобода беше свалил брадвата и говореше с един мъртвец.  

 

ЛОБОДА: Тео, извинявай човек.  

Слага ръка на рамото на мъртвеца.

МЪРТВЕЦ: Всичко е наред. 

Слага ръка на рамото на Лобода.

 

“Филм за Твърд Дом? Колко сладко!” помисли си мъртвият Лобода.  Сега вече се загледа внимателно.  Калта и студът бяха точно пресъздадени.  И беше достатъчно ужасяващо! Всички диваци изглеждаха прекалено еднакви, но си личеше известно усилие за диференциация.  Неговият актьор беше Захари Бахаров, роден 1980, известен с роли в Народен Театър „Иван Вазов“ и продуцентска компания Three Bears.  

 

КООРДИНАТОР НА КАСКАДИ: По-силно, Захари!  Удари го по-силно!  Взел съм ти българин каскадьор, да си го блъскаш, да си е твой човек.“

Лобода кима.

Мъртвецът вдига палец.

 

Мъртвият Лобода сега огледа внимателно живия.  Захари беше висок и хубав.  Наистина приличаше на мафиотски бос от Балканите, но така става като си прекалено добър актьор. Лобода одобри бойните му умения!  Захари се изкърти от бой цял месец в Белфаст, за да заснеме деня на клането в Твърд Дом.  На български името му означаваше захар и бахар. “Кръстен на Pimenta dioica? Това е моят Тен!” помисли си Лобода. 

 

Боят продължава.  Група мъртъвци разкъсват брат от Нощния Страж.  Лобода и Карси продължават да убиват мъртъвци.  

Джон поглежда през мъглата и вижда 4 Бели Бродника на коне на върха на скалата.

ДЖОН СНОУ: Драконовото стъкло.

ЛОБОДА: Ти и аз, давай!

Джон и Лобода се втурват към заслона.  Джон разрязва с меча си един мъртвец на две, след това убива втори.  Великанът излиза направо през една от стените на заслона.  Изтърсва мъртъвците от гърба си, някои скъсва на две, други смачква с крака.  Джон и Лобода се втурват в заслона.  

Целият заслон гори.  Един Бял Бродник с копие се появява през пламъците и тръгва към тях.  

ЛОБОДА: Вземи стъклото.

Лобода тръгва към Белия Бродник докато Джон се оглежда за драконовото стъкло.  Лобода не уцелва с брадвата, забива я в колона. Издърпва я навреме, за да парира, но копието на Бродника разтрошава брадвата на парчета.  Бродникът забива копиeто в корема на Лобода.  

 

“Чудесна игра!” помисли си Лобода.  “Благодаря ти, братко. Нашата жертва не беше напразна!  Ух, умирам си да гледам епизод 9...  Кит Харингтън като Джон Сноу, в боя за Уинтърфел…”