Днес Лорд Старк поиска да ме види. Треперех по целият път към Голямата зала. Какво би искал Пазителят на Севера от един прост помощник-готвач? Ария и Бран седяха на масата, устите им пълни, но нахилени. Чувствах световъртеж, като че ли дърворезбите зад мен започнаха да се движат.

„Момче от Железните острови да знае старите рецепти на Севера“ Лорд Старк ме тупна по гърба, аз почти паднах.

И тогава разбрах. Това беше похвала за курабийките, които направих.

Децата ми дадоха рецептата, когато бях в гората за билки. Какво ли не правя за пресни били! Но заспах; бях изморен от работа в кухнята. Може би бях буден, когато чух гласове, или не; не съм сигурен. Бяха две Деца, мисля момичета, близо до реката. Имаха щури дрехи и татуировки.

Искаше ми се да се приближат и те го направиха. Едното ме попита дали имам Зрението. Отговорих „Ами мога да ви видя, значи сигурно имам някакво зрение“. Децата се засмяха. После другото попита дали искам да ги нараня. Това беше шокиращ въпрос. Казах: „Не, никога! Аз само искам да събера подправки и да готвя“.

Тогава ми дадоха рецептата за Договорни Курабийки. Казаха никога да не забравям и танцувайки изчезнаха.

Аз все пак направих курабийките, които бяха сервирани след вечерята днес. И тогава Лорд Старк поиска да ме види и ми благодари. Мился, че е крайно време да пиша на мама. Сигурно се притеснява за мен след като избягах от вкъщи. Предполагам татко е по-скоро ядосан отколкото разтревожен. Но аз съм добре, помощник-готвач в Уинтърфел. Това е което искам да правя, а не да съм ковач. Тук мога да вкусвам и опитвам от всякакви странни гозби...Никой на Железните острови май не се интересува от тези неща.

Това е вълнуващо, Крал Робърт Баратеон пристига в Уинтърфел! Изведнъж стана пълна лудница в замъка, всички са страшно заети. На всичко отгоре децата на Старк онзи ден се сдобиха с вълчета. И сега има непрекъснато гладни вълци в кухнята, които искат храна. За момента вълчетата са много сладки и гладни.

Имах сън свързан с Краля – голяма карета, слуги и много кутии с разноцветни подправки.

Лейди Катлийн предложи да направим Роле Ланистър. Никой в кухните не гo е правил преди, така че аз се хванах. И сега ще импровизирам. Ария каза, че трябва да направя три, две с еднакъв размер за Кралица Сърси и сер Джейми и едно по-малко за джуджето. Лоша Ария!

Трябва да бягам. Ще довърша тази си записка в дневника по-късно...вероятно.

Първо видях триокия гарвaн да ми яде магданоза. Тръпки ме побиха! Трябваше още тогава да се сетя, че нещо лошо ще стане. Тъкмо бях успял да го изгоня от кухнята и ги видях. Младият лорд Бран беше паднал докато се катерил по една кула. Всичко това стана вчера, но още никой не знае дали ще се оправи. Лейди Катлийн е отчаяна, тя не се отделя от леглото му.

И целият замък плаче. Лейди Катлийн и лорд Едард са добри и справедливи. Изобщо не приличат на лорд Бейлон Грейджой.

Помолих се на Удавения Бог за младия лорд. Днес ще направя Тортата на Сивия Крал. Ще я дам като приношение на Бога за да чуе молитвата ми.

Имах странен сън. Разхождах се из пустинята, никога не съм бил в пустиня, но предполагам, че изглеждат така. Възрастна жена готвеше. Тя беше облечена чуждоземно и носеше скъпи обеци и огърлица.

„Привет“ каза тя. „Готвя Проста супа с пиле от Карт.

Аз отговорих „Ами мирише много вкусно, какво има в нея?“

„Притежаваш Зрението, скоро ще разбереш и това,“ тя се усмихна и се отдалечи от огъня. Движеше се грациозно.

Внезапно се озовахме в гора в Севера.

А казах: „Имаше едни Деца, които ме питаха дали имам Зрението, но не разбрах какво имат предвид.“

Нейните красиви, стари очи ме погледнага пронизително „Ако искаш да разбереш, ще трябва да ме намериш.“

Усетих, че тя ще избледнее и бързо попитах: „Да последвам ли триокия гарван?“

Нейната усмивка изчезна. „Остави триокия гарван. Горкинкият не може да различи краставица от морков.“

Аз я попитах как да я намеря, а тя отговори че ще открия начин. По някаква причина повтори да не следвам триокия гарван.

Леля ми Мароджей може да тълкува сънища. Иска ми се да й разкажа за този.

Лорд Старк стана Ръка на Краля и замина на юг. Взе и момичетата със себе си. Лейди Катлийн запази всички момчета, без Джон Сноу. Замъкът е унил. Никой не е в настроение за луксозна храна. Лейди Катлийн яде само Северен хляб със сода, ако изобщо.

Теон Грейджой трябва да е чул, че и аз съм от Железните острови. Един ден ме спря в двор и ми каза „Родрик, ако няма да те бива със стрелите поне задобрей с ножа“. Аз му благодарих сухо.

Имах още един сън. Понякога беше страшен. Бях в гора далече на север и се оглеждах. Под дърво на което беше издялано лице същата жена седеше и мелеше нещо.

„Какво правиш?“, я попитах

„Бойни ягоди“, отговори ми тя, без дори да ме поглежда

„Това пък какво е?“ полюбопитствах

„Децата на Гората ги приготвят преди да тръгнат по поход“, каза жената

„Срещу кого ще се бият?“

„Те са твърде малко за какъвто и да било поход. Хората са тези дето трябва да се готвят“ тя се изправи и ме погледна в очите „Родрик, ти имаш Зрението. Но за разлика от много други, твоето е уникално. Погледни на север и ми кажи какво виждаш“

Послушах я. Почувствах ускорение, вятъра, снега. Знаех, че пътувам много бързо над замръзналата пустош. И там ги съзрях. Бели Бродници със стъклени очи и безжизнена коса.

Но не техният вид ме изплаши. Тези ледени създания не използваха огън. Без него как могат да готвят?

„Забеляза ли армията на мъртвите?“ попита жената

„А, да“ потвърдих „Ама те са мъртви и не ядат. Не е особенно интересна тема за разговор.“

„Твоето Зрение е свързано с храна“, продължи тя „Където другите надарени виждат епични битки и храбростта на войните, ти ще видиш победното пиршество или леката закуска преди боя. Това е изключително рядка способност. Най-вероятно си единственият човек в света, който я има “

„И какво мога да направя с тази си способност“ зачудих се аз

„Всичко което поискаш“, отговори тя „И въпросът е какво искаш?“

Вълчището на Бран уби първия си човек – наемен убиец. Тайно се гордея със собственото си участие. Добре храних подрастващото животно. Но защо се случва всичко това? Отмъщение?

Все пак това накара лейди Катлийн да излезе от транса си и напусна Уинтърфел. Лорд Роб е неспокоен. Увеличи броя на стражата в замъка.

Първата вечер, когато сервирах на стражите очаквах груби и мрачни мъже. И както разбрах те също са имали своите очаквания.

„Железчо“, каза единият „Можеш ли да готвиш или само ги ръсиш със сол?“

И друг додаде „На вкус ли солите в Железните острови или до смърт?“

Приех го за комплимент. Преди няколко дни започнах да приготвям Заритата Сьомга, любимото блюдо на баща ми. Те след като я опитаха,нямаха други солени шеги . Бирата също така ѝ ходи много добре. Напихме се заедно.

Още когато затворих клепачи и се озовах в разрушен град до топло море. Никой не беше живял тук от векове. Чух пеене и последвах гласа. На един изоставен площад мъж си пееше и готвеше. Беше облечен като благородник, а полу-жена, полу-птица беше инкрустирана на бронята му.

„Трябва да внимаваш като готвиш тази рецепта“, каза той „може да я изгориш“.

„Яйцата се пържaт върху доматите?“ изглеждаше странно.

„Така се правят Яйца на харпия“ каза мъжът „Хубава рецепта, аз я измислих преди много години. Хората все още я готвят в този край на света“.

Аз имах много въпроси, които зададох на един дъх.

„ОК“ каза той „Името ми е Граздан, Граздан Велики. Аз основах град Гис и Гискарската Империя. Чувал ли си за мен? В своето време тя беше най-великата империя на света. Да, аз съм отдавна умрял и съм тук за да ти помогна.“

„Жената от другия ми сън каза, че мога да ползвам Зрението да направя каквото си поискам“.

„О, да, погледни ме. Аз бях владетел, воин, любовник, строител, всичко което ми се е искало да бъда. Зрението може да ти покаже какво желаят хората. И ти можеш да експлоатираш техните желания “

„Не искам да експлоатирам никого“, казах аз.

„О, но то е забавно“ каза Граздан Велики „Ама видиш ли, когато стане дума за нас – хората със Зрение за храна – винаги накрая избираме едно и също; да помагаме на другите“

„Това някакъв вид съдба ли е?“ попитах аз.

„По-зле, това е логика, детерминираната незаобиколима логика на готвенето. Достатъчно дълго в кухнята и човек започва да разбира, че храната може да се нагажда само до определен предел. Можеш да добавяш подправки, да си играеш с температурата или да сменяш техниката на приготвяне, но ябълката си е в основата ябълка и това не можеш да го промениш. Същото е и с хората. Под всичките преструвки и одеяния те си остават същите. Влатетелят трябва да бъде и готвач, това винаги съм го твърдял. “

Казах му, че не схващам за какво говори.

„Момко, всички ние се нуждаем от смисъл в живота“ въздъхна тежко Граздан Велики „Някои се стремят към злато и власт. Аз имах премного и от двете и знаеш ли какво – бях постоянно ужасен, че ще ги загубя. Даже ползвах Зрението да гадая собственото си бъдеще. Но скоро осъзнах, че съм станал роб на собственото си богатство.

Други хора искат да получат любов, някой да споделя всяка тяхна емоция и всеки момент. Това също е илюзия. Жените в живота ми бяха свои собствени личности. Те имаха емоции и амбиции различни от моите. През повечето време се чувствах доволен, дори щастлив. Но това да си добър спътник другиму не е цел в живота.

И остава още едно нещо като цел...“

„Готвенето“ – запитах аз.

„Почти. “